Технически паспорт на съществуващите сгради – част 3

Кога се изготвя енергиен паспорт за дадена сграда?
Енергийният паспорт се съставя за всяка една нова сграда, след завършване

на строителните дейности, преди въвеждането й в експлоатация. Предишните разпоредби изискваха този документ да се съставя и при извършване на основен ремонт, реконструкция или обновяване на съществуващите сгради, но с последните промени в Закона за техническите паспорти на строежите това изискване отпада.

За съществуващите стари сгради се издава направо сертификат за енергийните характеристики на сградата, след извършване на обследване от специалисти, сертифицирани по реда на чл. 23, ал. 4. от ЗЕЕ.

Каква е разликата между енергиен паспорт и сертификат за енергийните характеристики на сграда?

Практически и по съдържанието си двата документа нямат съществена разлика. Понятието сертификат за енергийна ефективност е дефинирано в раздела „Основни характеристики на строежа”, в ТП, а енергиен паспорт, съставна част на ТП.   И двата документа съдържат данни за:

Стойността на интегрираната енергийна характеристика на сградата и нормативната й стойност в това число:

• специфичният годишен разход на енергия в kWh/m2;

• общият годишен разход на енергия в MWh;

• спестените емисии CО2;

• класификацията на сградата и принадлежността й към съответния клас от скалата на енергопотребление.

Най-общо можем да опишем разликата между енергиен паспорт и сертификат по следния начин – ЕП (на нова сграда) съдържа проектни данни, получени по изчислителен път. Сертификатът за енергийна ефективност съдържа данни, получени по изчислителен път и чрез провеждане на измерване на база данни от реалните експлоатационни характеристики на сградата и нейните инсталации, определени в настоящ и исторически период.

С промените на Европейската директива за топлосъхранение в сградите, с която се въвеждат по-високи изисквания към икономия на енергия в сградния фонд, този обхват се разширява. Първият сертификат за енергийните характеристики на сградата се издава в срок не по-рано от 3 и не по-късно от 6 години от датата на въвеждането й в експлоатация, тъй като е необходимо да са минали поне три отоплителни сезона, за да бъде установено реалното потребление на енергия. Освен това се прави и оценка на състоянието на отделните системи и ограждащи елементи и се предписват мерки, които да доведат до подобрение на енергийните характеристики на сградата. Енергоспестяващите мерки трябва да бъдат изпълнени в срок до 3 години след предписването на мерките, след което се прави ново обследване и се издава нов сертификат.

Енергийният сертификат, за разлика от енергийния паспорт, притежава и определена категория. Сградите, въведени в експлоатация до 2005 г. с клас на енергопотребление „В” и тези до 1990 г. с клас на енергопотребление „С”, получават сертификат категория „А”, със срок на валидност 7 год., или 10 год., ако са въведени мерки за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници. Сградите, въведени в експлоатация до 2005 г. с клас на енергопотребление „С” и тези до 1990 г. с клас на енергопотребление „D”, получават сертификат категория „Б”, със срок на валидност 3, съответно 5 год., ако са въведени мерки за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници.

Изискуемото  съдържание на сертификата представлява описание на всички основни, конструктивни и инсталационни характеристики и тяхното съответствие с нормативните изисквания. Така всеки собственик или наемател е напълно наясно със „състоянието” на дома, в който живее. Техническият паспорт на сградите съдържа всички необходими сведения, които определят експлоатационна годност на сградата или съоръжението, установено с оценка на съответствието със съществените изисквания на чл. 169 от ЗУТ, както и други унифициращи го данни. Документът дава сведение за това как реалните експлоатационни характеристики – носимоспособност (механично съпротивление, устойчивост и дълготрайност на строителните конструкции и на земната основа при експлоатационни и сеизмични натоварвания), безопасност при пожар, хигиена, опазване на здравето и живота на хората, безопасна експлоатация, защита от шум и опазване на околната среда, енергийна ефективност (икономия на енергия и топлосъхранение) отговарят на нормативните изисквания.

Всеки потребител на даден имот трябва да осъзнае, че само техническият паспорт може да му даде ясна картина какво е техническото състояние на имота и за какъв строителен продукт си дава парите. В интерес на купувача е при сделки за покупко-продажби,  преди да вземе решение за сключване на имотната сделка, да изиска и да проучи техническия паспорт, за да разбере каква е сградата, кога е строена, каква е нейната конструкция, състоянието на инсталациите, какви ремонти са правени и  т.н.  При ипотека на имота неговият технически паспорт е основа за коректната оценка, извършвана от техническите лица – експерти на банките. В интерес на собственика е на основание на данните в техническия паспорт да докаже пред банковата институция една по-висока оценка на имота. Аналогично е положението на наемателите, които могат да ползват успешно всички сведения в техническия паспорт, за да се убедят в експлоатационните качества на наемания имот.

От всичко изложено до тук, всеки може сам да оцени, че наличието на технически паспорт дава сигурност както на собствениците, така и на наемателите и купувачите за техническото  състоянието на обитаваната от тях сграда.

Кой изготвя енергийният паспорт и сертификат за енергийните характеристики на сграда?
Обследването, сертифицирането  и паспортизацията на сградите се извършва

от физически или юридически лица, които имат необходимите технически средства, познания и квалификация, отговарят на изискванията по чл. 16, ал. 4 и 5 ЗЕЕ и са регистрирани в Агенцията по енергийна ефективност по чл. 23, ал. 4 от ЗЕЕ.

Как можем да се сдобием с енергиен паспорт?

Енергийният паспорт на нова сграда се възлага за изготвяне и се издава от лицето, упражняващо строителен надзор, или от техническия ръководител – за строежите от пета категория, преди въвеждане на строежа в експлоатация и съдържа енергийната характеристика, съответстваща на нормативните и проектните изисквания на завършената сграда и потвърдена от необходимите изпитвания и проверки, свързани с изискванията на чл. 169.

Енергийният паспорт на инвестиционния проект се съставя и подписва от главния проектант на сградата или от проектанта по част „Енергийна ефективност”.

Как можем да се сдобием със сертификат за енергийните характеристики на сграда?

Стъпка 1. Детайлно обследване за енергийна ефективност.

Обследването за енергийна ефективност и сертифицирането на сгради се извършва от физически или юридически лица, които:

• са търговци;

• разполагат с необходимите технически средства;

• разполагат с необходимия персонал (специфични изисквания относно образование и квалификация).

  • · са вписани в регистъра на Агенцията по енергийна ефективност по чл. 23, ал. 4

Стъпка 2. Съпоставяне на енергийните характеристики на сградата с нормативно определените еталонни характеристики (като същите зависят от редица параметри, но основно годината на построяване на сградата).

Ако характеристиките на сградата отговарят на еталонните или са по-добри, вашата втора стъпка е и последна. Следва издаване на сертификат за енергийна ефективност. Но ако постиженията не са в класацията, продължаваме към

Стъпка 3 – Изпълнение на мерките за енергийна ефективност, предложени в доклада при несъответствие с еталонните характеристики.  Важно е да се отбележи, че мерките предписани в доклада от обследването трябва да се въведът до 3 години от датата на издаването на доклада, удостоверено с подписване на двустранен приемо-предавателен протокол. След изпълнението на мерките.

Стъпка 4. Проверка на изпълнението на енергоефективните мерки.

Стъпка 5. Определяне категорията на сертификата.

Като категориите могат да бъдат:

Категория А

• Клас на енергопотребление В;

• Сгради, въведени в експлоатация след 1990 г., с клас на енергопотребление С;

• Валидност на сертификата 7 години;

• Валидност на сертификата 10, ако се използва възобновяем енергиен източник за производство на енергия.

Категория  Б

• Клас на енергопотребление D;

• Валидност на сертификата 3 години;

• Валидност на сертификата 5 години, ако се използва възобновяем енергиен източник за производство на енергия.

Стъпка 6. Вие и вашата сграда ставате собственик на сертификат за енергийна ефективност.

Техническият паспорт трябва да се поддържа през експлоатационния живот на сградата – в него се отразяват всички ремонти, изменения и подобрения в сградите.  Житейската практика показва, че с течение на годините в жилищната сграда се сменят собствениците на жилищата. Заедно с този естествен процес изчезват или се размиват сведенията за извършваните ремонти, подобрения или изменения във всички елементи на жилищната сграда – носеща конструкция, фасади, покрив, изолации, инсталационни системи и др. Единствено в паспорта трябва да се води подробен запис за подобни дейности, изпълнявани през годините.

Техническите паспорти дават ясна картина за действителната експлоатационна годност на имотите. При добросъвестно вписване в техническия паспорт трябва дефинитивно да се определят графиците за оглед и обследване на сградите, както и нормативният режим за плановите ремонти и поддържането им.

В крайна сметка наличието на технически паспорт дава сигурност и спокойствие на обитателите, че техният дом създава всички условия за нормален живот.

One Response to “Технически паспорт на съществуващите сгради – част 3”

  1. счетоводни къщи Says:

    добре е да се знае колко една сграда харчи и ние като бъдещи собственици и наематели да знаем колко ще харчим за електото и топлофикация; добре е и да се направят повече субвенции за излоации на сградите, смяна на дограма и прочие – от това имат полза всички – поздравления за хубавата статия поздрави и до скоро

Напишете Коментар

[+] kaskus emoticons nartzco

Better Tag Cloud