До Шангхай и назад

Здравей, драги читателю! Преди 2 дни част от екипа на „Аниди“, включая и себе си, се завърна от своето китайско пътешествие, целите на което ще посоча в отделна статия. Настоящата статия просто ще отрази впечатленията, които съм събрал по време на престоя ми, пречупени през моята призмичка на средностатистически българин.
В момента в мен напира желанието да изкажа много нецензурни думи по повод работата на служителите, отговарящи за разпределянето на багажа на московското летище Шереметиево, но нека гледаме положително на нещата. Забравиха да прехвърлят багажа в другия самолет само два пъти – на отиване и на връщане. Другото положително нещо е, че ми липсваше само единия чифт обувки. Тези, които ми бяха на краката, не успяха да откраднат.
След девет часов полет от Москва, се пренасяме на международното летище Пудонг в Шангхай. Още докато наместват ръкава за слизане от самолета, започва да те обзема едно чувство за ред и дисциплина. През илюминатора се вижда една група от десетима летищни работници, в сини униформи, подредени в колонка от по двама на ред, заели поза „мирно“. Като слезем от самолета, се отправят с маршова стъпка в изпълнение на задачата „разтоварване багаж“. След влизането в терминала усещаш как от 40 градуса външна температура, влизаш в едно огромно простраство, някак си охладено до 23 градуса. Няма опашки, няма блъсканици. Целият пътнически състав от 280 човека, които бяхме на Боинга, така се разпредели по обширните коридори, че се създаде едно усещане за спокойствие, присъщо за човек, който просто е отишъл на разходка в парка. За бързащите пътници са направени скоростни пътеки. Стъпваш на една гумена пътечка, която се движи с 3-4 км/ч, добавяш и твоите 4 км./ч на собсвен ход и ето, че вече се изтрелваш в терминала с невероятните 8 км/ч. С пътечката отиваш при митническите и имиграционни власти. Снимат те с едно устройство, подобно на iPhone, само че 4 пъти по-голямо. Устройството установява дали това е наистина човека от снимката на паспорта. След което се попълва една карта, на която даваш информация къде и при кого отиваш, за да са спокойни от държавна сигурност.  Като последна стъпка има едно устройство с четири бутона. С него изразяваш мнение за твоята удовлетвореност от работата на митническия служител – от много лошо, до много добро. Сещайте се какво става с тези китайски митничари, които не са сред отличниците. След натискането на бутона, вече си под китайска юрисдикция.

На летището ни посрещнаха служители на китайската компания, при която отивахме на преговори. Качиха ни на едно бусче и газ към Нингбо. Първото нещо, което прави впечатление е стилът на шофиране. Направена е прекрасна инфраструктура с множество ленти и нива на пътищата, и в един момент започваш да придобиваш усещането, че не заслужават такива пътища. Просто са ирационални на пътя. Единственото нещо, което се спазва е ограничението на скоростта, от там нататък шофирането е волна програма. От наблюденията си установих следните особености на шофирането в Китай. В пълна сила е правилото на по-големия. Ако ти си камион и се движиш по магистрала, независимо, че има кола, която приближава в лявата лента, то ти си в пълното право да се престроиш в ляво и да започнеш двуседмично изпреварване на друг камион. Шофьорът зад тебе, без никакви признаци на възмущение се изправя на спирачките. В същото време, същият този шофьор, пред когото си се изпречил иска да те изпревари. За да го направи, надува клаксона и се шмугва пред колите в другите ленти, докато стигне в крайна дясна лента и си направи изпреварването от там. Следствието от тази ситуация е, че който пръв надуе клаксон, е с предимство и започва маневра, с която другите трябва да се съобразят. В града положението е същото, дори велосипедите са оборудвани с клаксони… напомня на онази песен на Мишо Белчев, в която пее за автомобилният оркестър, който вдъхновен дирижирал деня. Цялото движение се регулира с бибиткане, поради тази причина не си надуват музиката в колата. Ще питате и за пешеходците, нали?! Ако сте гледали постановката на Камен Донев „За народното творчество“, ще останете с впечатлението, че българският пешеходец е най-онеправданият. Уви, не е така!

В Китай, да си пешеходец, означава че си невидим за останалите участници в движението. Пресича се само, ако няма автомобил. Най-добре е на пешеходна пътека, но не защото тя ти дава някакви права, ами защото там можеш да се събереш с група от други пешеходни братя. Трябва да стоиш някъде в средата на групата, така че като потеглите заедно, хората от ляво и дясно от теб да понесат вероятния удар. Има и друг важен момент. Червеният светофар не е с чак толкова задължителен характер. По-скоро е с препоръчителен. Бях свидетел как една китайка си прави съвсем спокойно десен завой на червен светофар, като докато прави завоя надува клаксона, за да си осигури предимството пред пешеходците, които бяха вече стигнали средата на пешеходната пътека. В крайна сметка се свиква с китайския трафик и това се дължи на инстинкта за самосъхранение, за който биолозите твърдят, че е най-силно развитият инстинкт при представителите на фауната.
Стига толкова приказки за трафика. Започнах с него, защото той е единственото нещо в Китай, което създава усещане за хаос. Всъщност подредена държава е Китай. Пазарна икономика и тоталитарна власт. Ред и дисциплина. Труд, братство, мир. Взимаш подкуп, бърз съд, разстрел и след разстрела – червеи. Така нахвърляни тези приказки създават усещането, че са репресирани китайците. Може би. Това, което знам, е че видях едни много весели и щастливи хора, миролюбиви и отворени. Доста освободени от към поведение. Вярно, в Китай няма facebook и youtube.

Филтрират мъничко световната мрежа. Но пък имат социална и финансова сигурност, здравеопазване и инфраструктура, производство и силна икономика. На мен лично това, че съм „информационно свободен“ не ми е сложило храна на масата, нито ми е спестило парите за ремонт по колата от траповете по пътищата ни, но това е друга тема. Връщам се в китайската.
Впечатление ми направи, че докато пътувахме от Шангхай към Нингбо, край пътя имаше множество двуетажни къщи, еднакви по големина, някои от тях чисто нови. Към тях двор от десетина декара. В дворовете са разположени я гъбарници, я оранжерии или разни други култури. Питах после един китаец да ми разкаже за тези къщи. От него разбрах, че това са къщи на потомствени земеделци. Живеят си там и обработват земята. Като се намножат и къщата им стане тясна, за новото поколение държавата им дава безвъзмездно 50% от парите за нова къща, а останалата част си я финансират със собствени спестявания или им се отпуска кредит. И така застъпва новото поколение земеделци.
За да стигне човек от Шангхай до Нингбо, трябва да мине по най-дългият морски мост в света – Hangzhou Bay Bridge, за който досега бях гледал само предаване по Discovery. Дълъг е невероятните 36 км. В по-голямата си част е вантов, като има два участъка в които е изпълнен като висящ с кули и носещи кабели, за да могат свободно да преминават корабите под него. Преди да пуснат моста, от Шангхай до Нингбо се е пътувало по 4 часа. Сега времето е съкратено наполовина. От както е пуснат моста през 2008 година, е отбелязан значителен икономически ръст в региона.
За Нингбо няма какво толкова да се говори, освен че е дом на второто по големина пристанище в света. Област, съставена от седем града. Ние бяхме в Цуши. Там се развива нова индустриална зона. Впечатление прави, че първо е изградена инфраструктурата с чисто нови пътища от по 4 ленти в посока, построени са електропроводите,след което са започнали да строят фабриките. Половината имоти около пътищата вече са застроени. Други места са в процес на строителство, а останалата част си чака своя ред. За Цуши разбрахме, че е малък град. Даже ще цитирам китаеца Кен, който ми го каза по следния начин: „Cixi is a small town.“. Попитах го колко е малък. Отговорът бе един милион и осемстотин хиляди души. Почувствах се отговорен да му кажа, че нашата столица е милион и половина и е „city“, така че Цуши не може да е „town“. Доста се посмяхме на тази игра на думи, но се усещаше, че акълът му някак си не може да асимилира мисълта, че една столица може да е толкова „малка“.
В индустриалната зона на Цуши, насред нищото, хората са направили 5 звезден хотел. Тук няма да ръся някакви суперлативи за хотела. И нашите 5 звезди си имат покритието като услуги и забавления, които предлагат. Единственото нещо, което прави впечатление е, че в ресторанта на хотела те облсужват трима сервитьори. Един главен и двама помощници. Главният има едно хендсфри в ухото с което подържа връзка с главния готвач и с помощниците си, така че обслужването е изключително бързо. Интересното при хотела е системата. Един бакшиш не сме оставили, просто защото няма как. Като се регистрираш в хотела оставяш депозит, който е в размер на около 10 пъти цената на една нощувка. От там нататък спираш да носиш пари в себе си. Басейни, спа, ресторанти, други услуги – за всичко, което се плаща просто ти го пишат на една бележка на която се подписваш и си пишеш номера на стаята. Като се отписваш от хотела, правят баланс на сметката. Ако си на плюс, ти връщат остатъка от депозита, ако си на минус, доплащаш разликата. Кеф!
Шангхай. Още като стъпиш в този град те връхлитат размишления по темата как тези малки хорица са построили толкова огромен и величествен град. Забелязах и един по-интересен факт. Името на почти всяка от по-високите сгради завършва с тайнственото трибуквие hui. Комплекс, може би?!
Дотук с хумора и сатирата. До Световното Експо не стигнахме, защото за там би ни трябвала цяла седмица, а и с изненада разбрахме, че за разлика от Сърбия, Албания или Черна Гора, България няма собствена палата там. Качихме се на Шангхайската кула да погледаме от високо града, видяхме националния аквариум и то си мина цял един ден. За първи път ми се случва голяма четириметрова бяла акула да плува над главата ми. Тогава изпитах по-големи съмнения в професионализма на китайските инженери, проектирали стъкления тунел под аквариума, отколкото към проектантите на стъкления под на Шангхайската кула. Последното приятно впечатление от Шангхай, което остана да споделя е цената на таксиметровите услуги. За 12 километра в шангхайския трафик, сметката се равнява на 6 български лева. А последните впечатления от Китай ги споделям във връзка с ежемесечните ми разходи в България за цигари и бензин. Китайските цигари нямат акциз и цената им е предмет на търговско решение. За пример давам кутия червен Давидов, която в центъра на Шангхай се продава за около 2,50 лв. За бензина не ми се говори направо… 0,80 американски долара на литър!
В заключение не ми остава нищо друго, освен да кажа, че комунизмът е построен и работи. В Китай…

Милен Кавръков
/Възобновяеми Енергийни Източници/

 

5 Responses to “До Шангхай и назад”

  1. DANGERZONE Says:

    Svejo: :)

  2. Владимир Карапетров Says:

    Явно доста добре сте си изкарали. За комунизма, май там е единственото място където работи толкова време. А за цените, освен да кажа комунизъм, нямам друг коментар. И все пак аз съм чувал, че живота на китаеца е доста по-различен от това което вижда чужденеца – така ли е или това е останало в миналото?

  3. admin Says:

    Живота на българина какъв е? Хапка, пийка и някоя сгодна женица.. нали? :D
    Китаеца, работната му седмица е 6 дневна. Жегата е голяма и много го мори, за това си ляга в 10 вечерта. Почива само в Неделя. Да почива означава да излезе да се разходи някъде. Жените съответно отиват на шопинг. Алкохолът се консумира много умерено там, а 80% от жените дори и бира не помирисват. Това, което правят в малкото свободно време е да спортуват. Създадени са им навсякъде спортни съоръжения – кой каквото иска. Бягане, плуване, баскетбол, бадминтон.. това са китайците в общи линий. Якото бачкане, спорт, липса на алкохол и консумиране на морска храна – това са съставките за младоликите им физиономии и дълголетие ;)

  4. ипотечен кредит райфайзен Says:

    Бързи заеми и всички видове бързи кредити
    Сайт за бързи заеми и потребителски кредити в България
    Пари назаем до 24 часа с бърз кредит
    В този уеб сайт ще намерите списък на фирми
    предлагащи бърз заем, в които получавате парите до 24 часа, предложения
    за бърз потребителски кредит над 399 лв, както и актуални промоции , списък с офисите на компаниите по
    градове, микрокредити за малкия
    бизнес, удобен филтър за бързо намиране на най-добрата
    оферта, калкулатор, услуги с изцяло онлайн процес за кандидатстване и взимане на парите,
    полезна информация.

    Also visit my web blog – ипотечен кредит райфайзен

  5. Афродита Says:

    Една мечтана за мен дестинация! Прочетох всичко с интерес! Ще се радвам на повечко снимки :)

Напишете Коментар

[+] kaskus emoticons nartzco

Better Tag Cloud