Икономията на енергия се сочи като един от глобалните проблеми за решаване от съвременния свят. Енергийната ефективност е качествено понятие, характеризиращо рационалното използване на енергиите и енергийните носители. Основните проблеми при използването им у нас произтичат от големите загуби в производствените процеси, вследствие на остарелите технологии, занижения технологичен контрол, амортизираното оборудване, липсата на средства за поддръжка и т.н.

Българската икономика изразходва 10 пъти повече енергия, отколкото страните в Европейския съюз. В същото това време България е енергийно силно зависима страна, защото внася повече от 70 % от първичните си енергийни ресурси – въглища, петрол, природен газ, ядрено гориво. Необходими са съвместни усилия, системен подход, инвестиции за развитие използването на алтернативни възобновяеми енергоизточници (ВЕИ), за намаляване разходите за енергия, но и за намаляване вредното влияние на конвенционалните енергийни източници върху околната среда.

Енергийната ефективност е възможност за подобряване, управление и развитие за икономичното оползотворяване на енергопотреблението във всяка област на промишлеността и производството, подобряване на ефективността в процесите на преобразуване на енергия и загубите, ефективно използване на първичните енергийни ресурси, повишаване на конкурентноспособността на българските фирми.

Какво трябва да се знае от собствениците и ръководителите на функциониращи промишлени системи, решили да реализират енергоспестяващи мерки:

• Вашият проект трябва да доведе до намаляване на енергийните разходи след изпълнението му, спрямо базовите разходи;

• Паричният поток от Вашия проект ще се генерира предимно от избегнати и редуцирани разходи за горива и енергоносители;

• Паричният поток на Вашия проект трябва да бъде достатъчен за погасяване на инвестираните финансови средства (собствени или кредитни) и покриване на евентуални допълнителни разходи при изпълнението на проекта.

Етапите за реализация на проект по въвеждане на енергоефективни мерки могат да бъдат подредени по следния начин:

• Идентифициране на проекта;

• Изготвяне на енергиен одит от лицензирана компания – чрез него ще бъде създадена база данни, което е необходима за разработването на проекта. Част от информацията ще включва предишна консумация на горива и енергия, инсталирана и работна мощност, произведена продукция и капацитет на съоръженията, работни часове, окончателно определяне на базовото състояние (преди прилагането на мерки за енергийна ефективност) и идентифициране на енергийните проблеми; технически предложения за решаването им и т.н., според спецификата на Вашата идея за проекта. Ще бъде направен анализ на фактическите енергийни баланси за определен период, включващ: оценка на енергийната ефективност на производствените процеси отделно за топлината, за електрическата енергия, за горивото и общо за ПС; определяне на възможностите за икономия на енергия; определяне потенциала за намаляване на разходите за енергия; Ще бъдат разработени подходящи енергоспестяващи мерки: избор на ефективно техническо или организационно-техническо решение за намаляване на енергийните разходи по вид на потребената енергия и по структурни единици на ПС; остойностяване на мерките по окрупнени показатели, ранжиране и определяне на потенциалния годишен размер на енергоспестяване; предлагане на списък на мерки за намаляване на разходите за енергия с подробна технико-икономическа и екологична оценка;  окончателен избор на енергоспестяващи мерки; Ще бъдат съставени усъвършенствани енергийни баланси: определяне на  показателите на балансите на база потенциални намаления на енергийните разходи в резултат на прилагане на енергоспестяващи мерки и съставяне на сравнителни форми на енергийните баланси; оценка на енергийната ефективност на база усъвършенствани енергийни баланси;

Всичко това ще доведе до получаване на необходимата информация по проекта, а именно:

ü  Определяне размера на необходимата инвестиция.

ü  Количествено определяне на икономиите на енергия.

Енергийната ефективност намира широко приложение в следните случаи:

ü Системите за пренос и разпределение на енергия до потребителите с цел намаляване загубите на топлинна и електрическа енергия.

ü Промишлените системи с цел намаляване на загубите на топлинна и електрическа енергии при производството на стоки и услуги.

ü Повишаване на коефициента на полезно действие на съоръженията, с които се произвежда енергоносителя.

ü Проекти свързани с редуциране на разходите за топлинна и електрическа енергия.

ü При проекти с доказан екологичен ефект.

ü В индустриалния сектор, където се достига намаляване на себестойността на стоките и услугите и нараства конкурентоспособността.

Основните енергоспестяващи мерки могат да се класифицират в следните групи:

В промишлените системи, работещи в сферата на хранително-вкусовата промишленост особено подходящи са мерки базирани на ВЕИ.

Възможно и успешно е приложението на почти всички видове ВЕИ: биомасата, слънчевата, водната, вятърната и геотермалната енергия.

• Ø Биомаса

Биомасата се причислява към възобновяемите енергийни източници, поради факта, че скоростта на използването на различни растения и отпадъци от преработването им за добив на енергийни ресурси засега е по-ниска от скоростта, с която те се възстановяват. Понятието биомаса включва нарастваща органична материя, като треви, дървета, водорасли, торф, както и продукти и суровини от растителен и животински произход. Биомасата като термин включва разнообразие от продукти – освен дървесината и отпадъците от дърводобивната и преработвателна промишленост, също и енергийни култури, селскостопански отпадъци и отпадък от хранително-вкусовата промишленост, животински торове, както и органичната фракция на градските твърди отпадъци и утайките от пречиствателните станции.

• Ø Дървесна биомаса

Появата на дървесна биомаса е немислима без наличието на слънце, вода и минерални вещества. В дървесните растения протича физико-химичен процес наречен фотосинтеза. При наличието на слънчева светлина растенията преобразуват въглеродния двуокис и водата в глюкоза и кислород. Дървесината е основната съставна част на стъблата на дървесните растения, най-вече дърветата, но също и някои храсти, лианите и многогодишните пълзящи/увивни растения като лозите.

• Ø Енергийни култури

Енергийните култури, представляват култури, отглеждани специално за енергийни цели. Могат да бъдат едногодишни и многогодишни култури, които служат като суровина за добив на твърди, течни и газообразни горива. За преработка могат да се използват листата, стъблата и семената на тези култури. Тази дефиниция не включва органичните остатъци и отпадъците от широк кръг растения, които също могат да се преработват за получаване на горива и които представляват значителен потенциал.

• Ø Биогаз

Биогазът е горивен газ, който се получава при организирана ферментация на биологични продукти в анаеробна (без наличие на кислород) среда. Получаваният в природата при естествена ферментация газ се нарича „блатен газ“. Терминът „биогаз“ се използва за газове, получени при анаеробната ферментация на биологични материали. Основните им компоненти са метан и въглероден двуокис. Значителни количества биогаз се отделят при усвояване на утайките в пречиствателните инсталации за отпадни води (газ от пречиствателни станции за отпадни води) и при анаеробната ферментация на земеделски отпадъци и органични остатъци в сметищата (сметищен газ). Тъй като биомасата е енергиен източник без никакви нетни емисии на въглероден двуокис, използването й като гориво може да доведе до намаляване на използването на изкопаеми горива, а оттам – и до намаляване на парниковия ефект.

• Ø Слънчева енергия

Слънчевата енергия е лъчиста енергия, произведена в слънцето като резултат от ядрено-съединителни реакции. Слънчевата радиация на един квадратен метър от земната повърхност възлиза на 1360 вата мощност. Достигайки до повърхността на атмосферата, част от слънчевата енергия се отразява обратно в космоса (10%). Друга част от нея, от порядъка на 30%, се задържа в нея, нагрявайки горните слоеве. Около 37% от слънчевата енергия се акумулира от океана. Част от тази енергия се запазва чрез биосинтеза. При процеса фотосинтеза, усвояването на слънчевата енергия и акумулирането й в биомасата е с КПД 14%. При слънчевите съоръжения може да стигне до 90%.

• Ø Водна енергия

Водната енергия или хидроенергията се произвежда от воден поток при завъртането на въртящ се механизъм или подобно съоръжения. Водната енергия е възобновяем природен ресурс, поради периодичността на водния цикъл. Популярността на този енергиен източник се дължи на появата на електрическия генератор, доусъвършенстването на хидравличната турбина и нарастващото потребление на електроенергия.

• Ø Геотермална енергия

Геотермалната енергия се съдържа в нагретите до висока температура подземни слоеве. Тази топлина води началото си от ядрото на Земята или се поражда в земната кора с разлагането на радиоактивни елементи, които се намират във всички скали. Там, където топлината е концентрирана до повърхността, може да бъде използвана като източник на енергия.

• Ø Вятърна енергия

Вятърът се предизвиква от неравномерното нагряване на земната повърхност. Топлият въздух се издига високо, образува се област с ниско атмосферно налягане. Въздухът се премества от места с високо към места с ниско атмосферно налягане и колкото е по-голяма разликата, толкова по-силен е вятърът. Най-важният параметър на вятъра е неговата енергия. Вятърната енергия се съдържа в енергийния потенциал на ветровете. Посредством свързване на въртящ се ротор с електричен генератор, съвременните вятърни турбини превръщат енергията на вятъра в електрическа.

Кирил Апостолов,
управител офис София
/Промишлени Системи/

Публикацията е написана в неделя, 21 март, 2010 at 19:10, в категория Енергийна Ефективност. Може да следите за отговори чрез RSS 2.0 хранилката. Може да оставите коментар, или trackback от вашия сайт.