Влияние на контура на релефа върху електропроизводството на PV централата

В тази статия ще обърна внимание на един от първите основни и същевременно статични компоненти, които влияят върху електропроизводството на фотоволтаичните централи. Казвам статични, защото освен да го констатираме и да го вмъкнем в някакви точни граници, не можем да му влияем и да го променим. Става дума за загубите в електропроизводството, дължащи се на особеностите на релефа около площадката на централата или тъй нареченото засенчване от далечен хоризонт.
Само опитно око може да каже в какъв порядък биха били загубите от особеностите на местния релеф. Но и това не е достатъчно. Когато става дума за пари и приходи, никой не прави услуга на инвеститора с опитното си око. Инженеринговата дейност изисква и инженерни методи. За това при извършване на оценка на наличния и прогнозен потенциал за оползотворяване на слънчевата енергия се прави заснемане на контура на хоризонта. Заснемането се извършва с типичнmo001о геодезически уред – тотална станция или оптичен теодолит, привързани към магнитния север, след което се прави корекция с необходимите градуси, според отклонението на магнитния от географския север за конкретното място. Ние извършваме заснемането с тотална станция на Sokkia, която е скъп и прецизен уред, който не би си оправдал инвестицията, ако не се използва и за геодезически дейности. Същата работа би свършил и един добър стар оптичен теодолит, сделан в СССР. Единственото неудобство при него е, че трябва да бъде хоризонтиран и центриран ръчно, което си е един малък подвиг за човек като мен, който е от по-младото поколение и практиката му с добрите стари оптични теодолити се ограничава до упражненията по геодезия в строителния техникум и университета.
Да се върнем на измерването. Нека нашият юг е със стойност 0 гради. Идеята е при въртене на тоталната станция в диапазона на хоризонталния ъгъл -140 до +140 гради, да се записва зенитния ъгъл на всеки екстремум (максимален и минимален) на релефа в този диапазон. Така получаваме един прецизен контур на релефа (хоризонта). Този контур се въвежда в специализирания софтуер за анализ на електропроизводството, като поредица точки с две координати, представляващи хоризонталния и зенитния ъгли. Така, след като сме оразмерили централата и сме въвели всички останали параметри, накрая в графиката на загубите се появява и процента на загубите от особеностите на релефа. Практиката ми показва, че те не са изобщо за пренебрегване. За сега диапазонът варира от 0,9% до 4%. Т.е. ако става дума за централа с мощност 100 kWp, то загубите, изразени в парични средства ще са от 800 до 3600 лева на годишна база. Това е важно да се знае при икономическия анализ, защото при една централа изградена с банково финансиране е повече от задължително да имаме ясна представа за очакваните парични потоци.
За финал ще добавя още mo002един плюс на тоталната станция. Обикновено при меренето с нея се използва случая да се заснемат и подробни точки от близките засенчващи  обекти, заедно с разстоянието до тях. Така като имаме хоризонталния и зенитния ъгъл и разстоянието до точките, лесно, с помощта на елементарна тригонометрия, можем да създадем триизмерна ситуация на терена и близките засенчващи обекти и да определим загубите от тях и съответно най-оптимално да разположим редиците с модули, така щото да минимизираме загубите от засенчване до допустими граници. Оптичния теодолит не е удобен за тази цел, понеже за измерване на разстоянията е нужен втори човек с лата, който да обикаля по определени точки от обектите, а в същото време измерените разстояния не са толкова точни. За това, при работа с оптичен теодолит, е по-рационално да се използва лазерна рулетка за измерване на разстоянията.

Милен Кавръков
/Възобновяеми Енергийни Източници/

 

Напишете Коментар

[+] kaskus emoticons nartzco

Better Tag Cloud