Американец, Германец, Китаец. Кой е по-по-най?

За международна търговия бях чувал само по телевизията. Чуждестранна коренспонденция, преговори, внос, износ, логистика, митници – „тъмна Индия“. Но, човек се учи, докато е прост. Така че си настъпихме педала с колегите и тръгнахме да пазарим модули, инвертори, кабели по широкия свят. Оказа се, че не е кой знае какво, като изключим „одисеята“ с българските митници, но това е друга тема. Това, което искам да ви разкажа, са личните ми впечатления от начина на работа на различните нации.
Първо за Американците. От тяхна компания си бях харесал едни фотоволтаици тип „ламинати“, тънкослойна технология. Представете си мушама, която произвежда ток и се полага директно върху покрив на сграда, като има някои изисквания от производителя към най-горнния слой на покрива, свързани с пожарната безопастност. Оказаха се идеални за покриви, хидроизолирани с EPDM фолиото на FIRESTONE, понеже то притежава нужната пожароустойчивост. И ето, аз въодушевен, им изпратих запитване по и-мейл до централния им офис за Европа. Една седмица по-късно още нямаше отговор. Изпратих им същия мейл до офиса в Италия. След седмица отново нямаше отговор. Изпратих им за пореден път същия мейл до централата в САЩ. Познайте какво нямах след седмица. Накрая грабнах телефона и започнах да звъня по всичките им офиси. Най-доброто, което постигнах беше сигнал „заето“, идващ от офиса им в САЩ. Изпитах известно съжаление към хората кандидастващи за зелена карта и отминах Америката с тихо пренебрежение.
Германците се справиха съвсем прилично, но не и със славата, която им се носи от заводите на „Мерцедес“ и „БМВ“. От тях си харесах инвертори – онези съмнително тежки устройства, комбинирали в себе си откритията на Никола Тесла и Джон Атанасов (променливия ток и компютъра). Започнах по изпитано-неработещата система, базирана върху и-мейл комуникацията. Добрата новина беше, че получих отговор точно по немски стандарт – след минутка. Лошата новина беше, че отговорът бе автоматичен. Гласеше нещо от сорта на „В момента съм на изложение, ще се прибера след седмица“.. не го цитирам дословно, защото беше на немски. Аз езици с четири падежа не разбирам. Изненадата дойде след края на изложението. Звънна стационарката в офиса и на чист български ми казаха, че са ми получили съобщението от централата в Германия. Оказа се, че немецът си има дистрибутори в България и препраща запитванията към тях. Отначало бях разочарован, бях настроен за международна търговия. Но после бързо омекнах, след като българският дистрибутор ми предложи по-добра цена от тази, която намерих в интернет.
На трето място ще изкоментирам китайците, които по обслужване и търговия са си чист първенец. Първо ще вметна, че ламинатите, които търсих в САЩ ми ги предложиха китайци, дистрибутори на същата американска фирма. Получих цена и коментар на цената в рамките на половин час скайп комуникация. Но да се върна на основната история. От Китай харесахме фотоволтаични модули. Комуникацията с тях е много лесна и директна по и-мейл и скайп. Когато ние сутрин отиваме на работа, те вече са преполовили работния ден. А в нашия ранен следобед те вече са си по домовете и познайте! Пак са в скайп и търгуват. Даже се чудихме с колегите как могат едновременно да пишат по скайп и да чистят ориз вкъщи?! Както и да е, китаеца е много гъвкав. Първо, при повече пазарлък пада доста от цената. Второ, когато получихме фактура проформа от тях, искаха 30% авансово плащане, в крайна сметка кандисаха и на 15% и си пуснаха контейнера на кораба. Когато пристигнаха оригиналите на документите, че стоката е натоварена и пътува, им платихме и останалата сума. До ден днешен получаваме поздравителни и-мейли от тях и лична заинтересованост как сме, докъде сме стигнали с проекта си и т.н.
В заключение ще кажа, че от американци, германци и китайци лошо не сме видяли.. но българската митница няма равни. Там са главоболията и на никого не го пожелаваме. Спомням си, че около времето, когато освобождавахме контейнера от митницата, реших да изгледам отново филма на Костурица „Черна котка, бял котарак“. Специално заради сцената с обесения на бариерата митничар 😀

Милен Кавръков
/Възобновяеми Енергийни Източници/

 

8 Responses to “Американец, Германец, Китаец. Кой е по-по-най?”

  1. АТАНАС ПИКОВ Says:

    Статията ти е super, колега! Искам само да изкоментирам: нали все пак трябва някаде да е трудно, за да има база за сравнение и да си спомняме нещата! Хубаво е да се спомнят все пак с усмивка!:)

  2. Владимир Карапетров Says:

    Е и аз така чакам вече седмица отговор от една полска фирма, ама няма. След като прочетох статията вече съм по-спокоен ;). Успех с проекта и от мен.

  3. Милен Кавръков Says:

    Не се успокоявай, Владо.. това е сигурна индикация, че едва ли ще отговорят. По-добре потърси конкуретна фирма. Успехи и на теб! ;)

  4. Владимир Карапетров Says:

    Малко, късно пиша, но още нямам отговор :D, но клиента ме успокой, че те са си бавни с отговорите. Не мога да потърся друга фирма клиента вече се е сдобил със съоръжение от тази.

  5. Петко Says:

    Здравейте,
    Мога ли да ви помоля да ми предложите някакви фирми за такива фотоволтаични панели тип „мушами“, а не мога да намеря такива фирми. Благодаря предварително!

  6. Милен Кавръков Says:

    Здравей, Петко!
    Отговорих ти на посочения от теб имейл.

  7. Драго петров Says:

    Нямаш равен бе човек , чета ти втора статийкаи немога да се наситя. Отивам на следващата.
    Но да знаеш такива са нещатата

  8. Милен Кавръков Says:

    Благодаря за оценката. :)

Напишете Коментар

[+] kaskus emoticons nartzco

Better Tag Cloud